Какво е реализирана волатилност?
Реализираната нестабилност е оценката на вариацията в възвръщаемостта на инвестиционен продукт чрез анализ на историческата му възвръщаемост в рамките на определен период от време. Оценката на степента на несигурност и / или потенциална финансова загуба / печалба от инвестиране във фирма може да бъде измерена, като се използва променливост / нестабилност в цените на акциите на предприятието. В статистиката най-често срещаната мярка за определяне на променливостта е чрез измерване на стандартното отклонение, т.е. променливостта на възвръщаемостта от средната стойност. Това е показател за действителния ценови риск.
Реализираната волатилност или действителната нестабилност на пазара се дължи на два компонента - непрекъснат компонент на волатилност и скок, които влияят върху цените на акциите. Непрекъснатата нестабилност на фондовия пазар се влияе от обемите на търговия в рамките на деня. Например, една търговска сделка с голям обем може да доведе до значително изменение в цената на даден инструмент.
Анализаторите използват високочестотни вътрешнодневни данни, за да определят измерванията на волатилността при почасова / дневна / седмична или месечна честота. След това данните могат да се използват за прогнозиране на нестабилността на възвръщаемостта.
Формула за реализирана летливост
Измерва се чрез изчисляване на стандартното отклонение от средната цена на даден актив за даден период от време. Тъй като нестабилността е нелинейна, реализираната дисперсия първо се изчислява чрез преобразуване на възвръщаемостта от запас / актив в логаритмични стойности и измерване на стандартното отклонение на нормалната възвръщаемост на дневника.
Формулата на Реализирана волатилност е квадратен корен от реализирана дисперсия.
Дисперсията в дневните възвръщаемости на базовия продукт се изчислява, както следва:
r t = log (P t ) - дневник (P t-1 )- P = цена на акциите
- t = период от време
Този подход предполага средната стойност да бъде зададена на нула, като се има предвид тенденцията нагоре и надолу в движението на цените на акциите.
Реализираната дисперсия се изчислява чрез изчисляване на съвкупността от възвръщаемост за определения период от време
където N = брой наблюдения (месечни / седмични / дневни връщания). Обикновено се изчисляват доходи от 20, 50 и 100 дни.
Формула за реализирана летливост (RV) = √ Реализирана дисперсия
След това резултатите се анулират годишно. Реализираната волатилност се годишно умножава чрез умножаване на дневната реализирана дисперсия с броя търговски дни / седмици / месеци в годината. Квадратният корен от реализираната годишна дисперсия е реализираната волатилност.
Примери за реализирана волатилност
Пример # 1
Например предполагаемата реализирана волатилност за две акции с подобни цени на затваряне се изчислява за 20, 50 и 100 дни за акции и се годишно изчислява със стойности, както следва:
| Запас 1 | Запас 2 |
| RV 100 = 25% | RV 100 = 20% |
| RV 50 = 35% | RV 50 = 17% |
| RV 20 = 50% | RV 20 = 15% |
Разглеждайки модела на нарастваща нестабилност в даден период от време, може да се направи извод, че запас-1 се търгува с големи колебания в цените в последно време (т.е. 20 дни), докато запас-2 се търгува без никакви диви люлки .
Пример # 2
Нека изчислим реализираната волатилност на индекса на падане за 20 дни. Подробности за дневните цени на акциите могат да бъдат извлечени в Excel формат от онлайн сайтове като yahoo finance.
Колебанията в цените на акциите са показани в таблицата по-долу.
Както може да се забележи, цената на акциите намалява с максимално отклонение на цената от 6 USD.
Отклоненията в дневните доходи се изчисляват, както следва:
Дисперсията в дневните доходи е квадратът на дневните отклонения.
Изчисляването на реализираната дисперсия за 20 дни е общата възвръщаемост за 20 дни. И формулата за реализирана волатилност е квадратният корен от реализирана дисперсия.
За да се получи резултатът в сравнение с други запаси, стойността се анулира годишно.
Предимства
- Той измерва действителното представяне на даден актив в миналото и помага да се разбере стабилността на актива въз основа на неговото минало представяне.
- Това е индикатор за това как цената на даден актив се е променила през миналото и периода от време, през който е претърпял промяната.
- Колкото по-голяма е променливостта, толкова по-висок е ценовият риск, свързан с акциите, и следователно по-висока премия, прикрепена към акцията.
- Реализираната волатилност на актива може да се използва за прогнозиране на бъдещата волатилност, т.е. подразбираща се нестабилност на актива. Докато сключват сделки със сложни финансови продукти като деривати, опции и т.н., премиите се определят въз основа на нестабилността на базовия инструмент и влияят върху цените на тези продукти.
- Това е отправна точка за ценообразуване на опции.
- Реализираната променливост се измерва въз основа на статистически методи и следователно е надежден индикатор за променливостта в стойността на активите.
Недостатъци
Това е мярка за историческа нестабилност и следователно не е с перспектива. Той не взема предвид никакви големи „шокове“ на пазара, които могат да възникнат в бъдеще, които могат да повлияят на стойността на базовия инструмент.
Ограничение
- Обемът на използваните данни влияе върху крайните резултати по време на изчисляването на реализираната волатилност. Статистически са необходими поне 20 наблюдения, за да се изчисли валидна стойност на реализираната волатилност. Следователно, реализираната волатилност се използва по-добре за измерване на по-дългосрочен ценови риск на пазара (~ 1 месец или повече).
- Реализираните изчисления за нестабилност са без посока. т.е. той влияе на тенденциите към възходящо и низходящо движение на цените.
- Предполага се, че цените на активите отразяват цялата налична информация при измерване на нестабилността.
Важни точки
- За да се изчисли рискът от спадане, свързан със запаса, измерването на реализираната волатилност може да бъде ограничено до движение на цените надолу.
- Увеличението на реализираната променливост на даден запас за определен период от време би означавало значителна промяна в присъщата стойност на притежаваните запаси от външни / вътрешни фактори.
- Увеличението на волатилността предполага по-висока премия за опционните цени. Стойността на акцията може да се изведе чрез сравняване на реализираната волатилност и прогнозната бъдеща волатилност (подразбираща се волатилност) на опциите.
- Сравняването на волатилността на акция с референтния индекс помага да се определи стабилността на акциите: колкото по-ниска е волатилността, толкова по-предсказуема е цената на актива.
- Намаляването на реализираната волатилност на даден запас за определен период от време би показало стабилизиране на запаса.
Реализираните мерки за променливост помагат да се определи количествено присъщият ценови риск, произтичащ от колебанията в обема и външните фактори на дадена акция въз основа на нейните исторически резултати. В съчетание с подразбиращата се променливост, тя също така помага да се определят цените на опциите въз основа на променливостта в основния запас.
