Какво е количествено улесняване?
Количественото улесняване или QE се отнася до вида на паричната политика, при която централна банка закупува предварително оценена сума на държавни облигации и други финансови активи с цел директно инжектиране на ликвидност в икономиката и следователно се нарича също като актив в голям мащаб покупки.
Процес на количествено улесняване
Това количествено облекчаване включва централната банка да купува ценни книжа (държавни облигации) от банките си, за да добави ликвидност към капиталовите / вторичните пазари. Едновременно с това Централната банка издава кредит на Резервите на банката за закупуване на ценните книжа. Той предлага същия ефект като този за увеличаване на паричното предлагане. Целта на такава мярка на паричната политика е:
- По-ниски лихвени проценти и подобряване на перспективите за икономически растеж.
- Падащите лихвени проценти позволяват на банките да отпускат повече заеми и да стимулират търсенето, като дават пари на бизнеса за разширяване.
- Количественото облекчаване помага за поддържане на стойността на валутата на страната на по-ниско ниво. Това от своя страна прави запасите на страната по-привлекателни за чуждестранните инвеститори
- Износът също става по-евтин.
Трябва да се отбележи, че този метод няма да бъде полезен, ако краткосрочните лихвени проценти са нулеви или се доближават до тези нива. В такъв случай активите с дългосрочен матуритет се закупуват, тъй като това намалява дългосрочните лихвени проценти по кривата на доходността. Количественото улесняване може да предпази от инфлация, която пада под определено ниво. Процесът може да изложи на определени рискове като:
- Ако количеството на количественото облекчаване бъде надценено или в икономиката се освободи твърде много парично предлагане, тогава очакваното ниво на инфлация може да бъде нарушено, създавайки прекомерна инфлация.
- По-малко ефективни, ако банките останат неохотни да отпускат заеми на потенциални кредитополучатели или други строги разпоредби, които пречат на увеличаването на паричното предлагане.
Японската количествена опростяваща хронология
източник: theguardian.com
Тази политика беше използвана за първи път от Японската централна банка (BOJ) за борба с дефлацията през 2000-01. Лихвен процент, близък до нула, се поддържа от 1999 г. и през март 2001 г. BOJ заля търговските банки с излишна ликвидност за подобряване на кредитните улеснения, като по този начин размазва запасите от свръх резерви. Целта беше да се намали недостигът на ликвидност.
BOJ постигна това, като закупи повече държавни облигации от необходимото и доведе лихвените проценти до нивото на нула. Той удължи условията на операцията за закупуване на търговски книжа и закупи акции и ABS (обезпечени с активи ценни книжа)
- От статистическа гледна точка, за период от 4 години, салдото по текущата сметка на търговските банки беше увеличено от 5 трилиона to на 35 трилиона ¥ (приблизително 300 милиарда щатски долара). BOJ също увеличи количеството на дългосрочните японски държавни облигации с три пъти, които може да закупи на месечна база.
- През 2011 г. BOJ увеличи това салдо по текущата сметка от tr 40 трилиона (504 милиарда щатски долара) на 50 трилиона (630 милиарда щатски долара). По-нататъшното разширяване на програмата за закупуване на активи е изпълнено с 5 трилиона ¥ (66 милиарда долара) до общо 55 трилиона ¥.
- През 2013 г. Японската централна банка възнамерява да разшири програмата си за закупуване на активи с 60 до 70 трилиона йени годишно. Банката очакваше да доведе Япония от дефлация до инфлация, като се стреми към 2% инфлация с цел удвояване на паричното предлагане.
- На 31 октомври 2014 г. BOJ обяви разширяване на програмата си за изкупуване на облигации, за да закупи 80 трилиона йени облигации годишно.
Американска количествена опростяваща хронология
източник: nytimes.com
По време на пика на финансовата криза през 2008 г. Федералният резерв на САЩ трябваше да предприеме спешни стъпки, които включваха драстично разширяване на баланса чрез добавяне на нови активи и пасиви. Количественото улесняване беше разделено на няколко фази с QE1, включващо:
- Федералният резерв на САЩ е държал около 700-800 милиарда щатски долара в своя финансов баланс преди рецесията.
- Ноември 2008 г. стана свидетел на закупуването на Фед от 600 милиона долара в MBS (ипотечни ценни книжа)
- През март 2009 г. Фед притежава 1,75 трилиона щатски долара банков дълг, MBS и държавни ценни книжа, които достигнаха до 2,1 трилиона долара през юни 2010 г.
- Състоянието на икономиката трябваше да се наблюдава постоянно и през ноември 2010 г. Фед обяви QE2, включващ 600 милиарда щатски ценни книжа, закупени до края на Q2 2011.
- Третият кръг на количественото улеснение беше обявен през септември 2012 г., наречен „QE3“, в който беше изпълнена програма за количествено изглаждане на облигации с отворени облигации за 40 милиарда долара на месец на агенция MBS Освен това беше обявено, че ще поддържа ставка на федералните фондове близо нула до 2015 г. Тъй като тя е с отворен характер, тя е наричана в народите „Количествена облекчаваща безкрайност“
През 2013 г., когато изглеждаше, че икономиката е от дъното, имаше намерения за „стесняване“ на някои от количествените политики на Фед за количествено облекчаване в зависимост от икономическите данни. Не е имало намаляване на броя на покупките на облигации, но се очаква програмата за количествено улесняване (QE) да бъде спряна до средата на 2014 г.
Федералният резерв не обяви повишаване на лихвените проценти, но предложи, ако се постигне целева инфлация от 2% и безработица от 6,5%, ще се обмисли увеличение на лихвения процент. През втората половина на 2013 г. Фед продължи с програмата си за количествено облекчаване и реши да я намали на бъдеща дата. През последното тримесечие на 2014 г. тези покупки бяха спрени след натрупване на активи в размер на 4,5 трилиона долара.
Програмата за количествено улесняване (QE) вероятно е допринесла за следното:
- По-ниски лихвени проценти за корпоративни облигации и ипотечни лихви и по този начин подпомагат цените за подкрепа
- По-висока оценка на фондовия пазар (по-високо съотношение P / E в индекса S&P 500)
- Повишен темп на инфлация и стабилни очаквания за бъдещето
- По-високият процент на създаване на работни места
- По-висок темп на растеж на БВП
Количествен график за смекчаване на ЕЦБ
През 2009 г., когато кризата изплува, Европейската централна банка (ЕЦБ) ще се съсредоточи върху закупуването на покрити облигации, като сигнализира, че първоначалните й покупки ще бъдат около 60 милиарда евро.
Впоследствие през 2013 г. Швейцарската национална банка проведе един от най-големите баланси, еквивалентен на размера на икономиката на Швейцария. Активите на ЕЦБ са около 30% от БВП. Една от масовите промени в политиките през 2015 г. беше наречена „Разширена програма за закупуване на активи“, която включваше закупуване на 60 милиарда евро от централни правителства, агенции и европейски институции, които ще бъдат закупувани ежемесечно.
Количественото смекчаване продължи до септември 2016 г. с общо количествено смекчаване от 1,1 трилиона евро.
