Определение на съотношението на Treynor
Съотношението на Treynor е подобно на коефициента на Шарп, където превишената възвръщаемост над безрисковата възвръщаемост, за единица от променливостта на портфейла, се изчислява с разликата, че използва бета вместо стандартно отклонение като мярка за риск, поради което ни дава превишена възвръщаемост над безрисковата норма на възвръщаемост, за единица бета от общия портфейл на инвеститора.
Обяснение
Терминът Treynor Ratio може да се обясни като число, което измерва излишната възвръщаемост, която би могла да бъде спечелена от фирмата в някои от нейните инвестиции, които нямат променливи рискове, като се приеме текущият пазарен риск. Показателят за съотношението на Трейнор помага на мениджърите да свържат възвръщаемостта, надвишена над безрисковата норма на възвръщаемост, с допълнителния риск, който е поет.
Източник : Yahoo Finance
Формула на съотношението на Treynor
Във формулата на съотношението на Treynor не вземаме предвид общия риск. Вместо това се разглежда системният риск.
Формулата на съотношението на Treynor е дадена като:
T = R i - R f / β i
Тук Ri = възвръщаемост от портфейла I, Rf = безрисков процент и βi = бета (волатилност) на портфейла,
Колкото по-високо е съотношението на Treynor на даден портфейл, толкова по-добри са неговите резултати. Така че, когато анализираме множество портфейли, използването на формулата на съотношението на Treynor като метрика ще ни помогне да ги анализираме успешно и да намерим най-добрия сред тях.
Как работи съотношението Treynor?
Изчисляването на съотношението на Treynor се извършва, като се счита, че бета на инвестицията е нейният риск. Стойността на β на всяка инвестиция е мярката за нестабилността на инвестицията спрямо текущата позиция на фондовия пазар. Колкото по-голяма е променливостта на акциите, включени в портфейла, толкова повече ще бъде β стойността на тази инвестиция.
Стойността на β може да бъде измерена, като стойността на 1 се запазва като еталон. Стойността на β за целия пазар се приема равна на 1. Ако портфейлът има голям брой променливи акции, той ще има бета стойност по-голяма от 1. От друга страна, ако инвестицията има само няколко променливи запаса, β стойността на тази инвестиция ще бъде по-малка от една.
Акциите, които притежават по-висока бета стойност, имат повече шансове да се покачват и падат по-лесно от другите акции на фондовия пазар, като имат относително по-ниска бета стойност. Така че, когато се разглежда пазарът, средното сравнение на бета стойностите не може да даде справедлив резултат. Така че сравняването на инвестициите с тази мярка всъщност не е практично. Така че тук идва полезността на съотношението на Treynor, защото помага при сравняване на инвестиции или акции, които нямат нищо общо между тях, за да се получи ясен анализ на ефективността.
Изчисляване на съотношението на Treynor
Сега ще разгледаме пример за съотношението на Treynor, за да разберем ясно как се изчисляват съотношенията на Treynor. Погледнете таблицата, дадена по-долу, с три инвестиции, техните бета стойности и възвращаемост в проценти:
| Инвестиция | Бета стойност | Процент на възвръщаемост |
| Инвестиция А | 1.00 | 10% |
| Инвестиция Б | 0.9 | 12% |
| Инвестиция В | 2.5 | 22% |
За да извършим изчисленията на съотношението на Treynor, ние също се нуждаем от безрисковия процент на трите инвестиции. Нека приемем, че и трите инвестиции тук имат безрисков процент от 1.
Сега можем да извършим изчислението на съотношението на Treynor, като използваме формулата на съотношението на Treynor, която е както следва:
- За инвестиция А формулата на съотношението на Treynor се оказва (10 - 1) / (1,0 * 100) = 0,090
- За инвестиция B съотношението на Treynor се оказва (12 - 1) / (0.9 * 100) = 0.122
- За инвестиция C съотношението на Treynor излиза (22 - 1) / (2,5 * 100) = 0,084
Следователно съотношението на Treynor за инвестиция A е 0,090, за инвестиция B е 0,122 и за инвестиция C е 0,084. От получените стойности на съотношението на Treynor можем ясно да забележим, че инвестиция B има най-високо съотношение на Treynor и следователно това е инвестицията с относително по-ниска бета стойност. И така, в този случай се казва, че инвестиция Б е инвестицията с най-добро представяне сред трите инвестиции, които анализирахме. По подобен начин инвестиция А е втората най-добра, докато инвестиция С е инвестицията с най-ниска ефективност сред трите.
Сега нека разгледаме суровия анализ на резултатите от инвестициите. Когато разглеждаме процентите на възвръщаемост, инвестиция C се представя най-добре с процент на възвращаемост от 22%, докато инвестицията B трябва да е избрана за втората най-добра. Но от изчислението на съотношението на Treynor разбрахме, че инвестиция В е най-добрата сред трите, докато инвестиция С, въпреки че има най-висок процент, е най-слабо представящата се инвестиция сред трите. Тази разлика в резултатите се дължи на използването на измерването на риска при изчисляване на съотношението на Treynor.
Ограничения на съотношението на Treynor
Въпреки че съотношението на Treynor се счита за по-добър метод за анализ и установяване на по-ефективните инвестиции в група инвестиции, то не работи в няколко случая. Съотношението на Treynor не отчита никакви стойности или показатели, изчислени чрез управление на портфейли или инвестиции. Така че това прави съотношението на Treynor просто критерий за класиране с няколко недостатъка, което го прави безполезен в различни сценарии.
Освен това съотношението на Treynor може ефективно да се използва за анализ на множество портфейли, само ако се даде предвид, че те са подмножество на по-голям портфейл. В случаите, когато портфейлите имат различен общ риск и подобни системни рискове, те ще бъдат класирани еднакво, което прави съотношението на Treynor безполезно при анализа на ефективността на такива портфейли.
Друго ограничение на съотношението на Treynor възниква поради миналото съображение, направено от метриката. Съотношението на Трейнор дава значение на поведението на портфейлите в миналото. В действителност инвестициите или портфейлите се променят непрекъснато и ние не можем да анализираме такива с предишни познания, тъй като портфейлите могат да се държат по различен начин в бъдеще поради промени в пазарните тенденции и други промени.
Например, ако акцията е давала на фирмата 12% доходност през последните няколко години, не е гарантирано, че ще продължи да прави същото през следващите години. Нормата на възвръщаемост може да е в двете посоки, което не се отчита от съотношението на Treynor.
Формулата на съотношението на Treynor има присъща слабост, която е неговият заден назад дизайн. Напълно възможно е, може би дори по-вероятно инвестицията да се представи по различен начин през следващите периоди от това, което е направила в миналото. Акциите с бета от 3 може да не са по същество променливи на пазара три пъти завинаги, например. По същия начин не бива да очаквате портфейл да печели пари с 8% доходност през следващите десет години, само защото го е направил през последните десет години.
В допълнение, някои може да оспорват използването на бета като мярка за риск. Няколко успешни инвеститори биха казали, че бета версията не може да ви даде ясна представа за риска. В продължение на много години Уорън Бъфет и Чарли Мънгър твърдят, че нестабилността на инвестицията не е истинската мярка за риск. Те биха могли да твърдят, че рискът е вероятността от трайна, а не временна загуба на капитал.
Съотношение Treynor спрямо съотношение Шарп
Коефициентът на Шарп е метрика, подобна на съотношението на Treynor, използвана за анализ на представянето на различни портфейли, като се взема предвид съответният риск.
Основната разлика между съотношението на Шарп и съотношението на Treynor е, че за разлика от използването на систематичен риск, използван в случая на съотношението на Treynor, общият риск или стандартното отклонение се използват в случая на съотношението на Шарп. Показателят на коефициента на Шарп е полезен за всички портфейли, за разлика от съотношението на Treynor, който може да се приложи само за добре диверсифицирани портфейли. Съотношението на Шарп разкрива колко добре се представя един портфейл в сравнение с безрискова инвестиция. Общите критерии, които се използват за представяне на безрискова инвестиция, са американските държавни ценни книжа или облигации.
Съотношението на Шарп първо изчислява или очакваната, или реалната възвръщаемост на инвестицията за инвестиционен портфейл (или дори лична инвестиция), изважда възвръщаемостта на инвестицията от безрискова инвестиция и след това разделя този резултат на стандартното отклонение на инвестиционния портфейл.
Първата цел на коефициента на Шарп е да установи дали създавате значително по-голяма възвръщаемост на инвестицията си в замяна на приемането на допълнителния риск, присъщ на инвестициите в акции, в сравнение с инвестирането в безрискови инструменти. По този начин и двете съотношения работят по един и същ начин в някои отношения, докато са различни в други, което ги прави подходящи за различни случаи. И двете методологии работят за определяне на „по-добре представящ се портфейл“ при отчитане на риска, което го прави по-подходящ от анализа на суровите резултати.
Прилагане на съотношението на Treynor във взаимните фондове
Взаимните фондове се считат за добър вариант за инвестиране и определянето на безрисковата възвръщаемост е нещо, което със сигурност трябва да имате предвид, преди да решите да инвестирате във взаимен фонд. Подобно на всички други опции за инвестиране, взаимните фондове също носят рискове и са дългосрочни опции за инвестиции; трябва сериозно да обмислите всички рискове, свързани с него, и винаги да обмисляте взаимен фонд с по-малко толерантност към риска, за да осигурите добра норма на възвръщаемост от инвестицията.
Общите рискове, свързани с взаимните фондове, са следните:
- Пазарен риск: Пазарните сценарии се променят непрекъснато и взаимните фондове са до голяма степен засегнати от пазарните рискове. Промяната в пазарните тенденции може да повлияе на начина, по който инвестицията връща приходите, и това важи и за взаимните фондове.
- Индустриален риск: Индустриалните рискове са често срещани на пазара. Всяка инвестиция в индустрията, в която настъпва спад или лоша новина, ще промени начина, по който пазарът се държи. И следователно, това може да повлияе на броя на направените връщания.
- Държавен риск: Конкретната държава, в която отива инвестицията, ги прави засегнати от рисковете, базирани на страната. Всеки сценарий, който се случва в тази държава, може да има значително въздействие върху начина на поведение на инвестициите. Неща като избори, промени в правителствените норми и природни бедствия могат да променят процента на възвръщаемост на инвестициите в тази страна, която осигуряват инвеститорите.
- Валутен риск: Промяната в обменния курс на валутите също влияе силно на финансовия пазар. Бизнес организациите правят бизнес в различни страни, което прави включването на множество валути. Така че промяната в обменния курс на валута, в която се извършва бизнес, може да повлияе на начина, по който пазарът се държи. Така че валутният риск е важно нещо, което трябва да се има предвид при изчисляването на съотношението на Treynor.
- Лихвен риск: Лихвените проценти и цените на облигациите са силно свързани помежду си. Увеличаването на лихвения процент може да доведе до спад в цените на облигациите, а намаляването на същия може да увеличи цените на облигациите. Така че е важно да се има предвид рискът, свързан с лихвения процент.
- Кредитни рискове: Навременното плащане срещу дълговете или заемите, взети от инвеститора, е важно, а провалът в това може да породи кредитни рискове. Кредитните вноски могат да повлияят обратно на бизнеса на инвеститора.
- Основен риск: Всеки спад в цените, като този на оборудването, използвано от фирмата, може да повлияе и на бизнеса.
- Риск на мениджъра на фонда : Работата на мениджъра на фонда трябва да бъде свършена перфектно. Всяка грешка в работата на управителя на фонда може да повлияе неблагоприятно върху средствата. Това се нарича риск на мениджъра на фонда, така че правилната работа на работника в инвестиционния посредник е важно нещо, за да се постигне добро съотношение на Treynor и следователно добра норма на възвръщаемост.
Както видяхме, наложително е инвеститорите да открият взаимни фондове, които да им помогнат да постигнат своите инвестиционни цели на необходимото ниво на риск. И трябва да осъзнаете, че измерването на риска, свързан със схема за взаимен фонд, само въз основа на NAV на отчетите на фонда, може да не е холистичната оценка. Забележително е, че на бързо развиващия се пазар не е съвсем трудно да се постигне по-висок растеж, ако мениджърът на фонда е готов да поеме по-висок риск. В миналото е имало много такива поводи, като ралито от 1999 г. и началото на 2000 г., както и много ралита със среден капитал от миналото. Следователно, оценката на миналата възвръщаемост, синхронизирана от взаимния фонд, би била неточна, тъй като няма да ви даде никаква индикация за степента на риска, на който сте били изложени като инвеститор.
Заключение
Съотношението на Трейнор е показател, широко използван във финансите за изчисления въз основа на възвръщаемост, спечелена от фирма. Известно е също като съотношение на възнаграждение / променливост или мярка на Treynor. Метриката получи името си от Джак Трейнор, който разработи метриката и я използва първо.
Съотношенията, които използват бета, съотношението на Treynor е едно от тези, също могат да бъдат най-подходящи за сравняване на краткосрочните резултати. Проведени са много проучвания за дългосрочните резултати на фондовия пазар, а проучване на рекорда на Бъфет в Berkshire Anne Hathaway показа, че ниските бета акции наистина са се представили по-добре от високите бета акции, независимо дали на базата на риск, или в условия на необработена, некоригирана база за изпълнение.
Тук трябва да се отбележи, че пряката и линейна връзка между по-високата бета и по-високата дългосрочна възвръщаемост може да не е толкова стабилна, колкото се смята. Академиците и инвеститорите неизменно ще спорят за най-ефективните стратегии за риск от дейност през следващите години. В действителност може да няма мярка, която да се счита за перфектната мярка за риск. Въпреки това, съотношението на Treynor поне ще ви предложи някакъв начин да сравните ефективността на портфейла, като се вземе предвид неговата волатилност и риск, което може да създаде по-полезни сравнения, отколкото просто сравнение на минали резултати.
